1За нас

Държавна търговска гимназия “Димитър Хадживасилев” е първото професионално училище в България. Неговата история започва десет години преди дарителския жест на Патронa му.
В края на 19-ти век Свищов е утвърден търговски град, благодарение на връзките си с Австрия, Германия, Унгария и други европейски държави, посредством  р. Дунав. Това налага и голямата нужда от добре обучени търговски кадри.
През 1883 година е взето официалното решение на Народното събрание да се открие "Търговско училище". Основна роля изиграва и желанието на Димитър Хадживасилев да дари средства, които да се използват за построяването и поддържането на училищна сграда, но не къде да е, а точно в родния град на неговите родители - Свищов!

За начало на практическото реализиране на идеята за създаване на Търговска гимназия в Свищов, се счита Княжески указ № 79/5 юли 1885г, с който се утвърждава “Устав за откриването на Търговска Гимназия”. 
След избирането и на Училищното настоятелство, в негова най-голяма и най-важна цел се превръща построяването на сградата на Гимназията. Две години по-рано Димитър Хадживасилев вече е дарил обещаните средства, но сумата, набрана от лихвите на основния фонд, е крайно недостатъчна, за да започне голям строеж и Министерството на финансите не дава разрешение за изработване на план за бъдещата сграда. Минават няколко години, докато българското правителство приеме и обяви, че ще подпомогне финансово построяването на сграда за Търговската гимназия в Свищов. 
През зимата на 1891 година се обявява конкурс за изработването на архитектурен проект.

В него вземат участие български и чуждестранни архитекти, като много от предложенията се открояват със стила и оригиналността си.
Най-силно впечатление прави проектът на австрийския архитект Паул Бранк, който представя бъдещата сграда на Търговската гимназия като умален модел на сградата на Виенския държавен университет и спечелва конкурса. Основният камък на сградата на Търговската гимназия е положен на 1 септември 1892 година и нейният строеж продължава 40 (четиридесет) месеца - до декември 1895 година. Стойността на сградата възлиза на 586 000 лева, чиито основни източници са лихви, събрани по основния фонд, заем от ЮБНБ и помощ (подарък) от Държавата.
Така се ражда тази великолепна сграда, прослава и памет на благородното дело на Дарителя Димитър Хадживасилев и паметник на българското родолюбие и култура, изпълнена в стила на късния барок и рококо. 

Масивна постройка с внушителни размери, високи тавани, вътрешни носещи колони, голяма актова зала, катедрален купол, стенописи... Това са една част от нещата, към които като се прибави и фактът, че е била с парно отопление, в архитектурно отношение допринасят тази сграда да няма равна на себе си на целия Балкански полуостров!
Земетресението от 4 март 1977 г. разрушава тавана на сградата, рухват аулата и учителската стая, цялото училище е напукано и представлява трогателна гледка, повреден е механичният часовник на покрива над централната фасада. Реставрирането на сградата е изключително трудно, отговорно и важно мероприятие, което продължава до 1984 г. В него са включени много български и чуждестранни специалисти - архитекти, инженери, художници и др...