Васил Левски (есе)

Васил Левски! За Апостола на българската свобода могат да се кажат много и различни неща. Повечето от тях вече са изречени. Да се пише за Левски е още по-трудна задача - той е идеализиран образ, дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Името му е синоним на свободата, както и на дълбоката вяра в Идеала.

Силният характер, будният ум, несломимият дух и неизмеримата му смелост са го направили безсмъртен. Животът и делото на Апостола многократно са описвани и изследвани от български и чужди автори и въпреки всичко неговият образ не е изграден напълно. Загадка си остава онзи порив на Апостола, който го кара да остави близките си, да зареже смирения живот на човека - роб и да се издигне до символ на свободата.

Васил Кунчев е роден в най-обикновено българско семейство, в такова, в каквото са родени хиляди други българи. Неговото образование не е било по-различно от това на повечето момчета, учили в популярните по това време килийни училища, и въпреки всичко Васил е различен. Недоумение будят неговата силна любов към Свободата, пълното отдаване на Идеала, на искрената обич към изстрадалия български народ.

През краткия си живот момчето от Карлово си спечелва множество прозвища и имена (Левски, Дякона, Джин Гиби и още много други), но в съзнанието на своя народ той остава просто Апостола.

Безброй са мъжете, загинали в името на свободата, но нейният апостол е един - Васил Кунчев!

Роден в края на едно петвековно робство и убит само няколко години преди мечтаното освобождение, Левски не доживява свободата на България. И въпреки това той е бил свободен, защото неговият несломим дух, силен характер и житейски принципи говорят не за покорен роб, а за истински свободен човек.

Но как виждаме Левски днес, в XXI век, във века на високите технологии и прогреса на човешката цивилизация? Дали неговият образ е все така познат, все така извисен и тачен?

Противно на много от учените и дори обикновените хора, аз не мисля, че като българи знаем и почитаме достатъчно делото и личността на Левски, защото Левски е нe само национален герой - той е философия, пример, който никога не бива да се забравя...

Ако попитате едно обикновено 10-годишно дете от квартала кой е Левски, то най-вероятно ще ви отговори: "Един от най-големите български футболни отбори със сини екипи" или ако имате късмет, ще каже: "Борец за свободата на България". Но достатъчно ли е това, за нас като народ, който трябва да се прекланя и гордее силно с личността на Апостола.

Жалко е, че все по-малко се изучава Левски в училище. Споменава се, че е един от най-важните дейци на Освобождението и нищо повече, нищо по-подробно за неговите идеи, за неговия уникален начин на осмисляне ролята на човека в обществото, в борбата, в живота.

Жалко е, че все по-малко деца знаят кой е Левски, защото той е човекът дал най-много от себе си, посветил се е изцяло на идеята за свободна България - готов да даде всичко, без да иска материална отплата. Единственото нещо, което той желае е "най-ценното благо на земята", както казва и Дон Кихот - Свободата на поруганото отечество, на изстрадалия народ. А единствената благодарност, която ние можем и трябва да му дадем, е вечна памет в историята на народа и стремеж към достигането на завещаните ни от него идеали.

Няма друга личност в нашата история, която да е толкова чиста и свята, за която да се е говорило толкова много и същевеменно да се знае толкова малко. И в сърцето на всеки българин винаги трябва да има една малка частичка от тази искрена благодарност и преклонение пред Левски. Днес, на 19.02.2019г., се навършват 146 години от обесването на тази велика личност. Личност, която всеки един, достоен да се нарече българин, трябва да съхранява в сърцето си!

 

Михаел Пенев - Хб клас