УЧЕНИЦИТЕ НА ТЪРГОВСКАТА ГИМНАЗИЯ ОТБЕЛЯЗАХА 171-Я РОЖДЕН ДЕН НА ИВАН ВАЗОВ

„Ако Ботев е най-високият връх в историята на българския дух, Вазов е най-пространният масив в географията на българското слово.“  Докато тези крилати думи на Светлозар Игов сочат жанровата всеобхватност на Вазовите творби, то редовият учител съзира в тях топлия повсеместен прием на народния поет във всяко наше училище – и в най-затънтените краища на родината, и в най-мрачните години на политическите ни летописи, и във всяка учебна програма без изключение, и във всеки школски и общонароден празник…

Вазов – непрекършеният Икар на родното ни слово – преодоля пространства и време, за да бъде с нас и на поредния си – 171-ви, рожден ден. Малкото чудо на съвпадението с 27 юни – Освобождението на Свищов, и този път удвои празника в Търговската гимназия. Ученици от всички класове, вдъхновени от преподавателите си по български език и литература Миланка Узунова и Татяна Максимова, се събраха на импровизирана среща с духовното наследство на Вазов. С песента „Майка ми“ ( по текст на едноименното стихотворение), те потърсиха святото Начало и тръгнаха по Пътя на изконни ценности. Презентацията за „националния ни класик“ (Св. Игов), открои важни моменти от художественото кредо на гения, а един акцент от нея – творбата „Царят в Свищов“, насърчи краеведско и литературоведско „пътуване“ назад през годините към посещението на Иван Вазов в първия освободен град. Тогава в прочутото си слово, произнесено на организирания от свищовските театрали прием, писателят приветства възторжено Свищов като „един от най-просветените и културни центрове на отечеството ни, градът на енергията, на умствената събуденост, на предприемчивия дух (…)“, като възкликва:

“ Да, в Свищов моята Муза запя първите си тържествени песни под сладките зари на свободата.“ В хода на презентирането учениците се включиха в евристична беседа за рецепцията на Вазовото дело у нас и в чужбина и за тематиката на произведенията му в отделните творчески периоди. Вълнуващото тържество завърши с великолепна рецитация на емблематични Вазови стихотворения в изпълнение на Мая Атанасова и Михаела Илиева от 8б клас и на Биляна Бисерова от 11б клас, които отново възвисиха вечността на истинското изкуство и на неизменното присъствие на поета в душата на всеки българин.

 Всъщност Дядо Вазов никога не си е тръгвал от нас…

                                   

                       И аз на своя ред ще си замина,
                                   трева и мен ще расне над прахът.
                                   Един ще жали, друг ще ме проклина,
                                   но мойте песни все ще се четат.

                     (……………………………………)
                                   Те жив са отклик на духа народни,
                                   а той не мре, и дор сърца туптят
                                   от скръб и радост в наший край свободни,
                                   и мойте песни все ще се четат.

                            –––––––––––––––––––––––––––

                                                    Татяна МАКСИМОВА,

                                                    преподавател по БЕЛ