100 години в незабрава

На 22 септември 1921 г. Патриарха на българската литература поема своя път към вечността. На  22 септември 2021 г., точно 100 години по-късно, отдаваме почит пред личността и делото на Иван Вазов. Българският Народен поет, Патриарх на българската литература, академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение, първият професионален български писател, драматург и будител - той е епоха в българската литература, неин основоположник и крепител на духа и смисъла й. Появява се, за да стане вечният български писател на всички поколения и епохи и техният най-могъщ изразител. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Оставил трайни следи и в историята на Свищов, Вазов споделя:

"Скъп е на душата ми Свищов... Със Свищов ме свързват мили спомени. И когато влакът ми летеше тая заран из засмяното от пролетта широко свищовско поле насам, аз преживях трепетите на поклонника, който отива в благоговейно настроение да види любимото място, с което го съединяват най-хубавите възпоминания на най-паметната година от младостта му."

Темите и проблемите, с които се занимава във всичките си произведения, са теми, които разработват всички български писатели и го правят по негов образ и подобие. Целокупното му творчество продължава да влияе върху българската литература и затова тя е все още жива, силна, изразителна и обществено значима.

И днес звучат актуално Вазовите стихове сред възпитаниците на ПДТГ „Димитър Хадживасилев“.  Ученици от VIII и XII клас отбелязаха паметта му с четене и рецитиране на откъси от любими Вазови творби, а в IX и X клас се обсъждаха лични впечатления и мнения за Вазов и неговото творчество. Младите хора представиха интересни факти, свързани с житейския и творческия му път. Учениците  знаят, че Иван Вазов е символ на национална гордост и на българщина, Вазови творби носят в сърцата си и неговите „песни все ще се четат“.