Димитър Хадживасилев

Димитър Хадживасилев е роден в Букурещ през 1814година, в семейството на двама известни търговци от Свищов - Мария Цанкова и Хаджи Васил Станкович. В родния му дом се говори на български език и родителите често разказват на малкото момче за свидния им роден град Свищов и сполетелите ги нещастия. След опожаряването и опустошаването на града през 1810 г., много хора, сред които и самите те били принудени да се преселят в Румъния. Чувствителният юноша слуша българските народни песни и в тях долавя мъката на един народ, обречен на петвековно робство. Тъй като в Букурещ по онова време още не е открито българско училище, Димитър Хадживасилев получава средното си образование в т.нар. “Народни училища”.Като старателен и способен ученик, той бързо овладява гръцки и румънски език, които по-късно ползва в деловата си търговска дейност. 

Не забравя и родния език – българския, който по своя инициатива изучава и усъвършенства до много висока степен. Вродените книжовна любознателност, висок интелект, стремежът към просвета и нравствено усъвършенстване, го приобщават към една много висока култура, въпреки че той така и не получава висше образование... Наред с това обаче, баща му отрано започва да го посвещава в тънкостите на потомствения занаят – кожухарството и с времето му разкрива основните принципи на търговската дейност. Търговията бързо привлича младежа и скоро той изцяло поема в свои ръце търговските дела на фамилията. Хаджи Васил, баща на Д. Хадживасилев, вече доста стар, е щастлив да види как търговските сделки на сина му с луксозни кожи отново се домогват до европейските пазари. След смъртта на баща си Димитър Хадживасилев разширява още повече търговията си със Западна Европа, а вече и съвсем сериозно гледа на изток, към Русия.

В същото време Дарителя се заел и с други, много изгодни сделки - да купува от румънските земи  чифлици, да ги облагородява и препродава. Това го прави един от най-богатите хора в Румъния. За кратко време той се превръща в един от най-уважаваните, почитани и влиятелни български търговци, чието име е гордост за свищовлии и до днес... Намерението на Д. Хадживасилев да увековечи името си зрее дълги години, но се превръща в твърдо решение едва след Освобождението, когато вече е на преклонна възраст. То е повлияно от факта, че в тогавашния момент, в условията на освободена България, нуждата от икономическа просвета и образование се чувства особено остро. Това си желание той споделя с близкия си сънародник и съгражданин д-р Димитър Павлович, като му разкрива намерението си да дари средства за построяването и поддържането на търговско училище в гр. Свищов. Силен аргумент за това Търговското училище да бъде създадено именно в Свищов, послужва желанието на Димитър Хадживасилев да дари крупната за времето си сума от 240 000 златни лева, която да бъде използвана за построяването на училищната сграда и нейното поддържане. В този момент официално бива огласено желанието на бъдещия Дарител, което гласи: "Да се открие в Свищов, гдето са се родили родителите ми, едно реално училище или класическа гимназия, в което да се преподава и политическа икономия".

Благодарение на това, както и на намесата на много други видни личности от онова време, между които Киряк Цанков, Евлоги Георгиев, та даже и Княз Батемберг, след дълги и разгорещени дебати, на сесията от 9 февруари 1883 г, Народното събрание взема решение за откриването на Първото търговско училище в България, именно в Свищов! Поради тази причина датата 9 февруари е определена за официален празник на ДТГ "Димитър Хадживасилев" - гр.Свищов, който се чества всяко година и до днес! На 07 януари 1884 г, Дарителя почива в Букурещ на 70-годишна възраст, без да види плодовете на своето благородно дело.