С желанието да внесат радост в деня на обитателите на ЦНСТПЛФУ „Св. Иван Рилски“, учениците сами изработиха цветни листчета с мили послания и ги подариха още при пристигането си. Всяко от тях носеше частица доброта и напомняне, че понякога един малък жест е достатъчен, за да озари нечий ден.
Срещата премина в топла и непринудена атмосфера. Почерпихме възрастните хора с вкусни кифлички, а те в замяна показаха на учениците как се решават кръстословици и судоку. Разговорите бързо се превърнаха в истинско пътешествие през времето. На потребителите бяха задавани въпроси като: Кой е най-щастливият Ви спомен? Какво бихте посъветвали днешните младежи? Какви професии бяха популярни, когато бяхте млади? Каква беше любимата Ви игра като дете? Какво мечтаехте да станете, когато пораснете? Коя песен Ви връща към най-хубавите моменти от живота Ви? Кое ястие Ви напомня за детството и дома? Кой човек е оставил най-голяма следа в живота Ви и защо? Кой е най-забавният спомен, който обичате да разказвате? Какво според Вас прави един човек истински добър приятел? Ако можехте да преживеете отново един ден от живота си, кой бихте избрали? С какво бихте искали хората да Ви запомнят?
Възрастните хора споделиха любопитни и поучителни истории за своето детство, първия учебен ден и учителите, оставили трайна следа в живота им. Те ни разказаха преживявания, спомени и житейски уроци, които не могат да бъдат научени от учебник.
На раздяла отправиха към младите своите напътствия: да мислят самостоятелно, да се вслушват повече в думите на другите, да уважават родителите си, да бъдат любознателни и да не позволяват на новите технологии да изместват истинското човешко общуване.
Тази среща ни напомни, че между поколенията няма непреодолима пропаст, когато има желание за разговор, уважение и споделен опит. Понякога една история, една усмивка или една добра дума могат да оставят следа много по-дълбока от всеки подарък.
Защото мъдростта няма възраст, а добротата няма поколение!
.jpg)